Някои изказаха желание да отидем до Еленин връх. Учителят пита: „Желаят ли всички?“ Решението е взето единодушно. Да се ходи по меките била на планината е всякога хубаво, особено сутрин. Човек се движи в пространството, едва докосва Земята, погледът отива в далечната шир, мисълта е свободна и чувството е свободно. След няколко часа, насядали на тревистото теме на Еленин връх, любуваме се на гледките, които се разкриват оттук. Те освобождават от всички дребни грижи, пробуждат хубавия живот в човека. Някой повдига въпроса за свободата.
Учителят каза:
– Стремежът на човека към свободата е Божествен.
Всеки иска да бъде свободен.
Външната свобода се обуславя от друга, вътрешна свобода – от мислите, чувствата и постъпките на човека.
Човек трябва да дойде до онези възгледи, при които ще добие своята вътрешна свобода.
Чувствали ли сте какво нещо е свободата?
Представете си, че сте затворени с окови..
Дойдат да ви освобождават. Отвързват ви десните окови, отключват ви левите окови, но още сте в затвора. Отварят първата врата, втората, махат ви халата и вие сте свободен.
Докато човешкият ум, сърце и воля не се освободят от оковите, човек вътрешно не е свободен.
Вие искате да бъдете свободни. Човек трябва да извоюва своята свобода.
Никой не може да ограничи никого. Човек трябва сам себе си да ограничава.
Ако ви турят халат на затворник, ще се убедите ли, че сте престъпник? Проповядвали сте Словото Божие и са ви затворили. Ще се убедите ли, че сте престъпник? Аз ще превърна затвора в палат; през цялата нощ ще се разговарям с приятелите си, запалвам всички затворници. Тогава има смисъл да се седи в затвора. Това е правилно разбиране.
Да се седи там и да се проклинат годините, това не е правилно разбиране. Ако обичаш Истината, онзи, който те варди, ще дойде при тебе и ще се разговаря с тебе през цялата нощ, а на сутринта ще стои да те пази. Същото ще направи и началникът.
Сега вие сте в затвора. Тези окови могат да паднат.
Когато помисля за Бога, в мен нищо старо не остава. Всички отрицателни мисли изчезват.
Природата е един от най-хубавите институти за самовъзпитание. Всеки е свободен да прави, каквото иска, но като го направи, сам се ограничава. Тогава разбира, че свободата трябва да бъде разумна.
Има закон: Когато ти ограничаваш Бога в себе си, не даваш да се прояви, разумната Природа те ограничава отвън.
Свободен е онзи, който е здрав, умен и добър.
Да кажем, че сте болен; кажете: „Ставам да работя за Бога.“
Като познавате Бога, болките и всяко неразположение изчезват. Но ще кажете, че трябва време. Време трябва за човешките и ангелските работи, а за Божествените трябва само миг.
В Божествените неща всичко е ясно и разбрано.
Божественото прави човека свободен.
И тази свобода трябва да я раздавате на всички хора – да станете извор.
Трябва да имате ясна представа за свободата: щом човек греши, не може да бъде свободен.
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички.
Свободата на човека зависи от доброто, което прави.
Лошият човек постоянно се ограничава с престъпленията, които прави. Щом имаш лоша мисъл, значи изгубил си свободата си. Човек, както е излязъл от Бога, е свободен. И после сам се е ограничил. Това е вече вторично.
Ние сме за разумната свобода, която почива на разумната Любов, разумната Мъдрост и разумната Истина.
Щом вярваш, щом любиш Бога, имаш всички добри, съвършени същества на страната си; тогава ти си свободен.
Свободата не е нещо единично. Тя е израз на живота на Цялото.
Като станеш сутрин, помисли за своята свобода, за своята сила, за своята светлина и за своята доброта. В тях е Господ. Ще Го поздравиш и ще Му кажеш: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина и доброта.“ Вечерта си кажи пак същата молитва. На другия ден сутринта пак. Щом си свободен, Господ ще ти отговори. Той ще ти каже: „Дете мое, през целия ден пази свободата, която съм ти дал.“
Ако аз съм мома и дойде някой ри мен и ми каже: „Много те обичам“, ще му кажа: „Радвам се, че си свободен.“ Ако ми каже:
„Не те обичам“, ще му кажа: „Съжалявам, че не си свободен.“ Като ми каже: „Искам да ти услужа“, ще му кажа: „Радвам се, че имаш сила.“ Ако ми каже: „Не искам да ти услужа“, ще му кажа: „Съжалявам, че не си силен.“
Каквото и да прави, човек трябва да го прави от Любов. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Не я ли разбере, той живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Иска ли да излезе от закона на промените, трябва да прояви Любовта.
Който прилага Любовта, малко говори, много върши.
Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното – в положително. Затова казват, че Любовта върши чудеса.